Не тъжи!
Нашата религия не ни насърчава да сме тъжни.
,,И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!’’(Кур’ан 3:139)
,,И търпи! Твоето търпение е само с подкрепата на Аллах.’’ (Кур’ан 16:127)
,,...рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи..’’ (Кур’ан 9:40)
Обръщайки се към истински вярващите,Аллах ни казва:
,,И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие,
не ще има страх и не ще скърбят. ‘’(Кур’ан 2:38)
Тъгата в душата парализира активността на тялото.Тя намалява активността на човека и го възпрепядства да се бори с проблема.Сърцето не печели нищо от тъгата.
Най-любимото нещо на Дявола е да прави вярващия тъжен,за да го спре да продължи по своя път.Аллах казва:
,,Тайният [враждебен] разговор е само от сатаната, за да наскърбява вярващите. Но той не ще им навреди с нищо без позволението на Аллах. На Аллах да се уповават вярващите!’’(Кур’ан 58:10)
В следният хадис Пророка (саллаллаху алайхи уасъллам)казва:
,,В група от трима,на двама е забранено да говорят тайно,без да включат третия,защото това ще му причини за тъга .’’
Противно на това в което някои вярват (тези,които се увличат по аскетизма),вярващия не бива да търси тъга,защото тъгата е състояние което вреди и въздейства на душата.
Мюсюлманина трябва да разсейва тъгата и да се бори с нея по всеки начин,който е разрешен от нашата Религия.
Да бъдеш тъжен не ти носи никаква полза;Пророка САУС е търсил защита от нея със следната молба:
,,О Аллах,търся защита от Теб срещу подтиснатост и тъга.’’
В този хадис тъгата и подтисността вървят заедно.Разликата между двете е,че ако лошо предчувстие се свързва с това,което ще се случи в бъдеще,тогава човек се чувства подтиснат.Ако причината за тези чувства се отнася за миналото,тогава човек се чувства тъжен.
И двете правят сърцето по-слабо,причинават ленивост и отслабват силата.
Въпреки всичко споменато по-горе,тъгата понякога може да е и двете: неизбежна и необходима.Когато влязат в Рая,обитателите му ще кажат:
“Слава на Аллах, Който премахна от нас (цалата) скръб!’’(35:34)
От аята се разбира,че те са били измъчвани от тъга в земния живот,също както са били измъчвани с други трудности,които са били изън техния контрол.Така,че когато някой го сполети тъга и няма начин да я избегне,тогава той е възнаграждаван защото тъгата е вид трудност и вярващия получава награда ако премине през някаква трудност.
Задължително обаче вярващия човек трябва да изкоренява тъгата с молби към Аллах и други практики.
Има и добър вид тъга.Това е тъга заради пропусната възможност да се направи добро дело или грях.Когато някой се чувства тъжен,защото е бил нехаен в изпълнението на задълженията към Аллах,той показва черта на човек,който на прав път.
Хадиса: ,,През времето когато вярващия е сполетен от тревога,опасение;трудност или тъга,Аллах изкупува (някои от) греховете му.’’-показва,че тъгата е изпитание чрез което вярващия страда и посредством който някои от греховете му са изкупени.
Въпреки това,това не означава,че тъгата е нещо което трябва нарочно да се желае;вярващия не бива да търси причини да е тъжен и да мисли,че така служи на Аллах.Ако това беше вярно,то тогава Пророка САУС би бил първия,който щеше да го приложи.Но той не е търсил несгоди,а напротив:неговото лице винаги е сияело,доволство е изпълвало сърцето му и през повечето време е бил весел.
Няма съмнение,че тъгата е изпитание и препядствие и наподобява болест.Това обаче не значи,че е стадий,ниво или състояние,което смиреният човек трябва съзнателно да търси.
Вие сте длъжни да търсите щастие и мир,да молите Аллах за добър живот,такъв в който имате чиста съвест и душевен мир.Постигането на това е една от първите награди както се подчертава в известните думи:,,На този свят има рай и който не влезе в него,няма да влезе и
в Рая на вечноста.’’
И ние молим Аллах да отвори сърцата ни за светлината на вярата,да напъти сърцата ни към Неговия прав път и да ни предпази от мизерен и окаян живот.
От популярната книга ,,Don’t be sad,, от Др.’А’ид ибн ‘Абдулла ал-Карни
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар