Видове угнетяване (подтисничество)

avandia recallВидове угнетяване (подтисничество) :
Има 2 вида угнетяване:

I. собствено угнетяване
II. угнетяване на другите

I. Собствено угнетяване:
Човек прави лошо сам на себе си когато:

1)  Прави Ширк (съдружава). Аллах казва: ‘‘Ширкът е най-голямото угнетяване.‘‘
Съдружаването се смята за угнетяване по две причини. Първо, защото човек, който вярва, че някой или нещо притежава качествата на Аллах, ще бъде хвърлен в Ада.

2)  Второ, едно от значенията на думата ширк е ‘‘поставяне на грешното място‘‘. Т.е. когато човек прави ширк, той служи на нещо друго, не на Аллах. Смисълът на нашия живот е да служим на нашият Създател (с думи, действия, намерения).

I   II.) Извършва грехове и по този начил угнетява отстаналите. В Корана, Аллах казва: ‘‘Който премине границите на Аллах, угнетява сам себе си.‘‘


Извадено от Булуг ал-Марам (Придобиване на знания според наредбите) oт шейх Ибн Хаджр Аскаляни, хадит номер 1270 - Дулм (угнетяване), коментар на шейх Ахмед Джибрил


Сура Пещерата (Ал Кахф) айа 1-3 /основи на Исляма/

avandia recallСура ал Кахф (Пещерата)

(1) Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и не стори в нея изопачение!
(2) Достоверна - да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества вярващите, които вършат праведни дела, че за тях ще има добра отплата в [Рая] -
(3) там ще останат вечно.

В тези айати Аллах събира трите основи на Исляма: Таухид (единобожие), Рисала (послание) и Ахира (живот след смъртта).
·         Таухид -  Аллах споменава за величието си.
·         Рисала – низпославането на писание и предаването му на Пророка Мухаммад.
·         Ахира – отреклите Исляма ще бъдат наказани, а приелите го ще бъдат възнаградени.


Само в айа и половина Аллах не само споменава, но и обяснява основите на Исляма!
Трите стълба на вярата (иман) също са отбелязани. Те са:

·         Обич към Аллах - ‘’Алхамдуниллах’’ - Той заслужава да бъде възвеличаван, защото ние обичаме Създателя.
·         Страх от Аллах - Корана ни предупреждава за наказанията т.е. изпитваме страх.
·         Надежда отправена към Аллах - Корана ни съобщава за наградите, т.е. очакваме награда от Аллах.


Трябва ли да следваме Сунната ?



Въпрос: Трябва ли да следваме и Сунната на Пророка Мухаммад, а не само Корана?


В името на Аллах, 

Въпросът изглежда необичаен и странен за практикуващ мюсюлманин. Как може нещо което е пределно ясно, че е неразделна част от Исляма да става повод за дискусии и дебати?! 

Но щом задавате този въпрос, с помоща на Аллах ще посочим защо е задължително да се следва и постановлението засягащо тези, които я отричат. С това  ще опровергаем имащите съмнения, както и отклонилата се група, наричаща себе си Кураниун. (Корана няма нищо общо с тях!)


Ин ша Аллах, тази дискусия ще е полезна за всеки, който иска да разбере истината по въпроса. 


Доказателства за важността на Сунната


В Корана се говори за важността на Сунната, например:

а.) ‘’Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах.’’ [Нисаа’ 4:80] 

Аллах описва подчинението към Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) като част от службата към самия Него. След това Аллах показва връзката между подчинение пред Него и подчинение пред Пророка. 

‘’О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника.’’ [Нисаа’ 4:59]


б.) Аллах ни предупреждава да не противоречим на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казва, че всеки който не му се подчинява ще бъде хвърлен във вечният Ад.  Аллах казва (превод на значението): ’’... И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!’’ [Нур 24:63]


в.) Подчинението пред Пророка е религиозно задължение повелено от Аллах и всяко възпротивяване или противоречие е знак за лицемерие:

’’Но не -; кълна се в твоя Господ! -; те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник (О Мухаммад) за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват. [Нисаа 4:65]


г.) Аллах заповядва на слугите Си да отклинкват на Неговите повели и тези на Неговия Пратеник:  ’’О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!’’[Анфаал 8:24]

е.) Аллах заповядва на Своите слуги да се обръщат към него за разрешаване на всеки спор:

 ’’И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника..’’[Нисаа 4:59]


Сунната сама по себе си показва важността на Хадисите. Например:


а.) Тирмизи предава от Абу Раафи и други, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: ’’ Не искам да видя нито един от вас, чувайки моите инструкции и забрани да казва: ’’Не го приемам’’ и ’’Не намерихме нищо такова в книгата на Аллах.’’ Абу Иса казва, че хадиса е добър и достоверен [Сунна ат-Тирмизи, № 2663].


Ал-Ирбад Ибн Саария, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: ’’Дали някой от вас мисли, че Аллах ще спомене забраненото само в Корана? Казвам ви, в името на Аллах, че съм предупредил и задължил и забранил неща които са толкова важни колкото са и нещата в Корана, ако не и повече. ’’[записан от Абу Дауд, Китаб ал Кирадж уал-имраа уал-фай].


б.) Абу Дауд също предава от Ал-Ирбад Ибн Саария, Аллах да е доволен от него, че: ’’Един ден Пратеника на Аллах (Мир нему) водеше молитвата, след това се обърна към нас със сериозен глас и каза: ’’Обърнете внимание на моята сунна (обичаи, традиции, начини) и на обичаите на Праведните Калифи след мен, следвайте ги и се придържайте към тях неотлъчно.’’[Сахих Абу Дауд, Китаб ал Сунна]

3. Учените единодушно потвърждават (иджма’) значението на Сунната.


Ал-Шафи, Аллах да е доволен от него, казва: ‘’Не знам никой измежду Сподвижниците и Таби’ин (поколението след Сподвижниците), който е предал думите на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови) без да ги приема, да се придържа към тях и да ги признава като сунна. Тези, които идват след Таби’ин и тези, с които се срещнахме правеха същото; всички те са признали преданията и са ги обявили за сунна, хвалейки тези, които я следват и критикувайки тези, които застават против тях. Който се отлъчи от този път, ще бъде считан от нас като отлъчен от пътя на Сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови) и учените, които ги последваха и ще бъде обявен за невеж.’’ 

Здравият разум подсказва важността на Сунната. 


Факта, че Пророка (Аллах с мир да го дари) е Пратеник на Аллах показва, че ние трябва да вярваме на всичко казано от него и да се подчиняваме на всяка негова заповед.  Дори няма нужда да се споменава, че ни е казал неща и ни е дал наредби наред с Корана.

Безмислено е да се прави разграничаване между Сунната и Корана когато иде реч за спазването и разбирането им. Задължително е да се вярва в това, което той ни е казал и да следваме наредбите му. 


Постановлението относно тези които отричат значението на Сунната е, че те са неверници (каафир), защото отричат добре позната и неупровержима част от религията. 


Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад.


Шейх Мухаммад Салих Ал-Мунаджид

Какво е Шария?

Литературно значение: Шария ( شريعة от арабски) означава място за водопой на което животните се събират всекидневно. 
В Корана думата значи ''правият път'': 
''После ти отредихме [о, Мухаммед] да си на правия път [шария] в повелята. Следвай него, а не следвай страстите на онези, които не знаят.'' [18:45]
Ислямска дефиниция на думата: Всички Ислямски закони низпослани на Пророка Мухаммад в Корана и тези извеждащи се от божието напътствие в живота на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари (т.е. Сунната).

Шария се наричат основните закони в Ислямското право. Те са завършени и не се променят.   
От Шарията се извличат специфични закони, наречени Фикх, които се прилагат по различни въпроси, които не са директно споменати в Шариятските закони. 

Превод на айата: ''Превод на Корана'' - Пр. Цветан Теофанов, 2-ро издание.



Съдбата на неравностойните


Анас предава: Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза:

''Четири (типа хора) ще бъдат изкарани напред по време на Съдния Ден: малките деца, психично-болните, починалите по време на Фатра' (периода между двама пророци) и старците. 
Всички те ще говорят в своя защита, докато Създателя - Превеликия, Всемогъщия - ще каже на Ада: ''Приближи се!'' и ще им съобщи: ''Пращах ви вестители (пророци) от вашите народи. Сега Аз самият съм ваш Вестител. Влезте в него (т.е. в Ада). 
Предопределените да са губещи ще кажат: ''Господи, как да влезем в нещо от което бягаме ?!'' .. А благословените ще побързат да влязат.
Господ ще каже: ''Щяхте да сте даже по-неподчинени на пратениците ми.''

И така, едни ще влязат в Рая, а други в Ада. 

Разказан от Абу Яа'лаа, 4224. Подобни са събрани и от Ибн катир в ал-Тафсир 3/29-31

Трябва ли да следваме и Сунната, а не само Корана?



Въпрос: Трябва ли да следваме и Сунната на Пророка Мухаммад, а не само Корана?


В името на Аллах, 

Въпросът изглежда необичаен и странен за практикуващ мюсюлманин. Как може нещо което е пределно ясно, че е неразделна част от Исляма да става повод за дискусии и дебати?! 

Но щом задавате този въпрос, с помоща на Аллах ще посочим защо е задължително да се следва и постановлението засягащо тези, които я отричат. С това  ще опровергаем имащите съмнения, както и отклонилата се група, наричаща себе си Кураниун. (Корана няма нищо общо с тях!)


Ин ша Аллах, тази дискусия ще е полезна за всеки, който иска да разбере истината по въпроса. 


Доказателства за важността на Сунната


В Корана се говори за важността на Сунната, например:

а.) ‘’Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах.’’ [Нисаа’ 4:80] 

Аллах описва подчинението към Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) като част от службата към самия Него. След това Аллах показва връзката между подчинение пред Него и подчинение пред Пророка. 

‘’О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника.’’ [Нисаа’ 4:59]


б.) Аллах ни предупреждава да не противоречим на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казва, че всеки който не му се подчинява ще бъде хвърлен във вечният Ад.  Аллах казва (превод на значението): ’’... И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!’’ [Нур 24:63]


в.) Подчинението пред Пророка е религиозно задължение повелено от Аллах и всяко възпротивяване или противоречие е знак за лицемерие:

’’Но не -; кълна се в твоя Господ! -; те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник (О Мухаммад) за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват. [Нисаа 4:65]


г.) Аллах заповядва на слугите Си да отклинкват на Неговите повели и тези на Неговия Пратеник:  ’’О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!’’[Анфаал 8:24]

е.) Аллах заповядва на Своите слуги да се обръщат към него за разрешаване на всеки спор:

 ’’И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника..’’[Нисаа 4:59]


Сунната сама по себе си показва важността на Хадисите. Например:


а.) Тирмизи предава от Абу Раафи и други, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: ’’ Не искам да видя нито един от вас, чувайки моите инструкции и забрани да казва: ’’Не го приемам’’ и ’’Не намерихме нищо такова в книгата на Аллах.’’ Абу Иса казва, че хадиса е добър и достоверен [Сунна ат-Тирмизи, № 2663].


Ал-Ирбад Ибн Саария, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: ’’Дали някой от вас мисли, че Аллах ще спомене забраненото само в Корана? Казвам ви, в името на Аллах, че съм предупредил и задължил и забранил неща които са толкова важни колкото са и нещата в Корана, ако не и повече. ’’[записан от Абу Дауд, Китаб ал Кирадж уал-имраа уал-фай].


б.) Абу Дауд също предава от Ал-Ирбад Ибн Саария, Аллах да е доволен от него, че: ’’Един ден Пратеника на Аллах (Мир нему) водеше молитвата, след това се обърна към нас със сериозен глас и каза: ’’Обърнете внимание на моята сунна (обичаи, традиции, начини) и на обичаите на Праведните Калифи след мен, следвайте ги и се придържайте към тях неотлъчно.’’[Сахих Абу Дауд, Китаб ал Сунна]

3. Учените единодушно потвърждават (иджма’) значението на Сунната.


Ал-Шафи, Аллах да е доволен от него, казва: ‘’Не знам никой измежду Сподвижниците и Таби’ин (поколението след Сподвижниците), който е предал думите на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови) без да ги приема, да се придържа към тях и да ги признава като сунна. Тези, които идват след Таби’ин и тези, с които се срещнахме правеха същото; всички те са признали преданията и са ги обявили за сунна, хвалейки тези, които я следват и критикувайки тези, които застават против тях. Който се отлъчи от този път, ще бъде считан от нас като отлъчен от пътя на Сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови) и учените, които ги последваха и ще бъде обявен за невеж.’’ 

Здравият разум подсказва важността на Сунната. 


Факта, че Пророка (Аллах с мир да го дари) е Пратеник на Аллах показва, че ние трябва да вярваме на всичко казано от него и да се подчиняваме на всяка негова заповед.  Дори няма нужда да се споменава, че ни е казал неща и ни е дал наредби наред с Корана.

Безмислено е да се прави разграничаване между Сунната и Корана когато иде реч за спазването и разбирането им. Задължително е да се вярва в това, което той ни е казал и да следваме наредбите му. 


Постановлението относно тези които отричат значението на Сунната е, че те са неверници (каафир), защото отричат добре позната и неупровержима част от религията. 


Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад.


Шейх Мухаммад Салих Ал-Мунаджид


Отричането на Сунната е вероотстъпничество.


Куранисти наричаме хората, които отричат Сунната. Те се изправят срещу хадисите и казват ‘’Ние следваме Курана’’. Те всъщост лъжат и със сигурност не следват Курана, той като в него Аллах казва:
’’И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.’’ [59:7]
                              وَمَا آتَاكُمُ الرَّسُولُ فَخُذُوهُ وَمَا نَهَاكُمْ عَنْهُ فَانْتَهُوا وَاتَّقُوا اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ) الحشر
Превеликият Аллах се обръща към Пророка си:
 ’’И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.’’ [16:44]
وقال -جل وعلا- لنَبيِّه: (وَأَنْزَلْنَا إِلَيْكَ الذِّكْرَ لِتُبَيِّنَ لِلنَّاسِ مَا نُزِّلَ إِلَيْهِمْ) النحل
 Така, че ако Сунната е ненужна, как тогава Курана ще бъде обяснен? Какво ще обясни Курана? Сунната на Проpока, صلى الله عليه وسلم потвърждава Курана и хадисите са обяснението му.
Следователно  тези, които отричат Сунната отричат и Пророка صلى الله عليه وسلم; а отричането му е неверие и вероотстъпничество.