Ибн Аббас разказва: Правех Итикааф(преспиване в джамията с цел ибада) в джамията на Пророка (в Медина),когато един човек дойде и седна при мен.Казах му:
''О,(еди кой си) изглеждаш тъжен?'',
''Разбира се,че съм тъжен.Срока (на заема ми ) изтече и се кълна в този,който почива в пълен мир в гроба (т.е Пророка Мухаммад),че не съм в състояние да върна парите на еди кого си.
Казах му:
''Дали да не говоря с него за заема ти?'',Отвърна:
''Може да направиш това,ако желаеш.''
Тогава си обух обувките и излязох от джамията,но един човек ме спря и попита:
''Забрави ли в какво състояние си (т.е. ти си в Итикааф)?!''
Отвърнах му:
''Съвсем не,но чух от този,който почива във вечен мир в гроба (казвайки това,очите му се напълниха със сълзи)следното:
''Този,който се помръдне,за да изпълни нужда на свой брат и положи усилие за това,ще го намери по-добро от Итикааф изпълняван 10 години;
и този,който изпълни Итикааф за един ден ,за да спечели доволството на Аллах,Аллах ще направи разстояние от три рова между него и Ада-и всеки ров има дължина равна на тази между Изтока и Запада или между небето и земята.''
Ал-Таргиб,Том 2,стр 272.
Няма коментари:
Публикуване на коментар