Ибн ал-Кайим (рахимухулла) казва:
,,Грехът може да е в полза на човек,ако той го доведе до търсене на прошка и извършване на много ибада (религиозни практики).Това е,което означават думите на салафите:
,,Човек може да извърши грях и да влезе в Рая заради него,или той може да направи религиозна служба и да влезе в Ада заради нея.,,
Попитаха:,,Как така,,?
Той отвърна:,,Някой може да извърши грях и да продължи да мисли за него.Когато стои или ходи той си спомня греха и се чувства засрамен:разкайва се,иска прошка,търси опрощаване и съжалява-това са нещата,които го спасяват.
И този някой може да направи добро дело и да продължи да си мисли за него.Когато стои или ходи той си спомня доброто дело и това го изпълва със самочувствие и гордост – и това ще причини неговата гибел.
Така,че грехът може да е фактора,който да го накара да прави ибада и добри дела;да промени държанието си така,че да започне да се страхува от Аллах;да се чувства засрамен и унижен пред Него,прекланящ главата си засрамено и плачещ разкайвайки се,желаещ прошката на своя Господ.''
Всяко едно от тези действия е по-добро за човек от ибада,която го прави горд,хвалещ се и надменен.Без съмнение такъв грях е по-добър пред Аллах и често води до спасение за разлика от този,който е горд със себе си,надменен е с другите и си мисли,че прави услуга на Аллах.Дори ако каже думи,които значат нещо друго,Аллах е свидетел на това,което е сърцето му.
Такъв човек може да чувства омраза към хората,ако те не показват голямо уважение и не са смирени пред него.Ако той искаше откровенно да провери себе си би видял ясно това.’’
-Мадаридж ал-Саликиин, 1/299
Няма коментари:
Публикуване на коментар