Един от смирените ни предци,Табит Бин Ну'ман, гладен и уморен преминавал през градина,която била на брега на река.Той бил толкова гладен,че чувал как стомахът му къркори,а погледа му застинал на плодовете,които зреели на овощните дървета.В миг на отчаяние се самозабравил,протегнал ръка и откъснал най-близката ябълка.Изял половината и се напил с вода от реката.Веднага след това го обзела вина въпреки,че откъснал плода само за да задоволи ужасният глад,който го мъчел.
Казал си: ''Ох,как можах!Как така изядох чуджд плод без разрешение?Обещавам си,че няма да напусна това място переди да намеря собственика на градината и да го помоля за прошка заради това,че изядох една от неговите ябълки.''
Не след дълго намерил къщата на овощаря.Почукал на вратата,собственика на градината излязъл и го запитал какво иска.
Табит Бин Ну'ман казал:''Влязох в градината ти която е на брега на реката,взех тази ябълка и изядох половината.После се опомних,че не е моя и за това сега те моля да ми простиш за грешката.''
Мъжът отвърнал:''Ще ти простя,но само при едно условие.''
Табит Бин Ну'ман запитал:''Какво е то?''
Той отговорил:''Да се ожениш за дъщеря ми.''
Табит Бин Ну'ман казал:''Ще се оженя за нея.''
Тогава мъжът отвърнал:''Но знай,че дъщеря ми е сляпа,тя не вижда;няма е,не говори;и е глуха,не чува.''
Табит Бин Ну'ман започнал да размишлява над положението си.Намираше се в трудна ситуация,какво да прави?Не може да се измъкне,мислеше Табит,разбираше,че такава жена ще е изпитание за него ,но да се грижи за нея и да я обслужва е със сигурност по-добре,отколкото да яде от загнилата плът в Адския Огън като награда за ябълката от която хапнал.Освен това,дните ни на този свят да преброени.
Приел също и условието,че се жени за момичето,търсейки награда от Аллах,Господът на всичко съществуващо.
В дните предшестваши сватбата Табит бил много напрегнат и разтревожен..
Мислел си:''Как ще имам интимност с жена,която не говори,нито чува,нито вижда?''
Бил толкова отчаян,че му идвало да си пожелае земята да се разтвори и да го погълне преди определената дата.
Но въпреки мрачните предчувстия,Табит сложил вярата си в ръцете на Аллах и казал:''Няма сила и мощ,освен чрез Аллах.Наистина на Аллах принадлежим и при Него ще бъдем върнати.''
В деня на сватбата я видял за първи път.Девойката застанала пред него и казала:''Ас саламу алайкум уа рахматуллахи уа баракатуху.''(Нека Аллах ти дава мир,милост и благословии.)
Когато видял нейната нежност и красота,Табит веднага си спомнил за изящните красавици в Рая(т.е.прекрасните Хур ал-Айн).След кратко мълчание отвърнал:''Как така?Тя в действителност говори,чува и вижда.''И и разказал как баща и му я описал.
Тя отвърнала:''Баща ми ти е казал истината.Той казва,че съм няма,защото аз не изричам забранена дума и никога не съм говорила с никой мъж,който ми е забранен(т.е. никога не била разговаряла с никой гайр махрам)!И също съм глуха в смисъл,че никога не съм седяла на сбирка,в която се говори зад гърба на другите,клевети се или се говорят празни приказки!Като сляпа съм,защото никога не съм поглеждала към мъж,който не ми е разрешен!''
[Край]
Уважаеми читателю,помисли над историята и си вземи урок!
Мои братя в Исляма,вижте колко много Табит се страхувал от Аллах и до каква степен имал вяра в Аллах и до къде го води всичко това!
Мои сестри в Исляма,вижте как тази жена се е запазила чиста и смирена в нейният хиджаб,до такава степен,че за нея може да се каже,че е няма(не говори с не-махрами),глуха(избягва места където се говори зад гърба на другите)и сляпа(не поглежда никой мъж).
Аллаху Акбар,не са ли това качествата,които всички мъже (Мюсюлмани и не Мюсюлмани) желаят да видят в съпругите си?
Не са ли тези качествата,които карат мъжете да жъдуват и копнеят за техните Хур ал-Айн в Джанна?
Плодът на този брак било раждането на дете,което порастнало и станало известно като Имаам Абу Ханифа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар